Откраднах дъх от падналата зима
и в себе си грижовно посадих.
Парчето скреж, което в мене има
ще искаш ли да бъде твое ти?

Нали си лед, нали на теб прилича,
нали това си пожела,
сълзи да няма, обич не изричам,
сама съм хладна светлина.

Не мисля тъжно, не изгарям,
във мен убих и ревността
и тихо е, и нищо не ме пари,
със ревността убих и любовта.

Сега съм студ, слана, заглъхнал писък,
невидимо на тебе заприличах.
Такава съм, каквато ти поиска,
ще можеш ли да ме обичаш?

Дешка